неделя, 15 юли 2012 г.

Морков, яйце и чаша кафе Една млада жена посети майка си и й разказа за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори с живота. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място. Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума. След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?" „Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето. Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установи, че яйцето е станало твърдо. Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита: "Но, какво всъщност означава това, мамо?" Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили. „Ти от кои си? - попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?" Спомни си за това: "Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно? Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива? Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.

понеделник, 26 декември 2011 г.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!! Джордж Карлин

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лошо преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много,пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим телевизия много, обичаме телевизия рядко и мразим телевизия често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване” .

Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги.
Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порастне и няма да е вече до вас.
Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете, казвайте “Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете, целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Запомнете, сръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото живота не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

събота, 2 април 2011 г.

Когато прочетох това което Ви прилагам по долу се роди идеята да си направя картички за приятели.Дано да Ви е харесало

Из "Да се обичаме с отворени очи" - Хорхе Букай

Живял някога в едно малко селце един мъж, който работел като продавач на вода. По онова време водата не течала от кранове, а се вадела от дъното на дълбоки кладенци или от реките. Ако край селото нямало изкопани кладенци, този, който не искал да търси вода сам, трябвало да я купува от продавача, който обикалял селата с големи делви, пълни с безценната течност.

Една сутрин една от делвите на продавача се пукнала и започнала да пилее вода по пътя. Когато стигнал в селото, купувачите му платили обичайните десет монети за пълната делва, но само 5 за съдържанието на другата, която била пълна едва наполовина.

Покупката на нова делва била прекалено скъпа за продавача на вода. Затова решил, че трябва да върви по-бързо, за да компенсира разликата в парите, които получавал. В продължение на две години мъжът идвал и си отивал с бърза крачка и получавал своите 15 монети за делва и половина вода.

Една нощ се събудил от необичаен шум, който се долавял в стаята му:
- Шшшт... Шшшт...
- Кой е там? - попитал мъжът.
- Аз съм - казал един глас, който излизал от пукнатата делва.
- Защо ме будиш в този час?
- Предполагам, че ако те заговоря през деня и на светло, страхът ще ти попречи да ме чуеш. А трябва да ме чуеш.
- Какво искаш?
- Искам да те помоля да ми простиш. Не е моя вината за пукнатината, през която изтича водата, но знам колко много ти навредих. Всеки ден, когато пристигаш уморен в селото и получаваш за съдържанието ми половината от това, което получаваш за моята сестра, ми иде да заплача. Знам, че трябваше да ме смениш с нова делва и да ме изхвърлиш, но ти ме запази. Искам да ти благодаря за това и да те помоля още веднъж да ми простиш.
- Изненадан съм, че ми искаш прошка - казал човекът. - Нека утре рано излезем двамата. Искам да ти покажа нещо.

Продавачът на вода продължил да спи до зори. Когато слънцето се показало на хоризонта, той взел пукнатия съд и го отнесъл до реката.
- Погледни - казал той и посочил към града. - Какво виждаш?
- Града - казала делвата.
- И какво още? - попитал мъжът.
- Не знам... Пътя - отговорила делвата.
- Точно така. Погледни от двете страни на пътеката. Какво виждаш?
- Виждам сухата земя и чакъла отдясно на пътя и цветните лехи от лявата страна - казала делвата, която не разбирала какво иска да й покаже господарят й.
- Много години съм минавал по този тъжен и самотен път, носейки вода до селото и получавайки еднаква сума пари за двете делви... Но един ден забелязах, че си се пукнала и че от теб тече вода. Не можех да те сменя, затова взех решение: купих семена на какви ли не цветя и ги посях от двете страни на пътя. Всеки път, като минавах, водата, която се разливаше от теб, напояваше лявата страна на пътеката и за тези две години успя да постигнеш тази промяна. - Продавачът на вода замълчал и погалил вярната си делва. - И ти ми искаш прошка? Какво значение имат няколко монети по-малко, щом благодарение на теб и на твоята пукнатина тези цветя ме радват по пътя ми? Аз трябва да ти благодаря за недостатъка ти.



събота, 29 януари 2011 г.

Предай нататък

Ровейки се в интернет пространството попаднах в блога на El и по точно на това "Предай нататък". Идеята тръгва от едноименния филм и се оформя движение, което подкрепям.Това е нещо ново в тези озверели времена, нека променим това . Първите пет оставили коментара си след този пост, през тази година ще получат саморъчно направен от мен подарък. Идеята е, вие на свой ред също да публикувате това в блога си и да дарите на някого нещо изработено от вас.
Нека даряваме с усмивка и направим един наш ден по-красив и слънчев!